Водната кула в Лозенец

В софийския квартал Лозенец има една кула, която сякаш е излязла от приказките. Многократно я бях виждала на снимки и всеки път видът й ме очароваше. В една прохладна лятна сутрин реших, че е вече дошъл моментът да я видя на живо. Локалиризах я на картата, настроих се изследователски и хванах трамвай 10. След известно лутане из малките улички на горен Лозенец, вдигайки поглед след поредната справка с картата най-накрая видях внушителната й осанка. Тъй като беше лято, кулата беше в зелена премяна, извезана от дивата лоза, която я покрива почти изцяло. Именно тази дива лоза е главният виновник кулата да мени облика си в различните сезони.

Главният ни герой днес по своята същност е водонапорна кула, която десетилетия наред с играела основна роля във водоснабдяването на Лозенец. Някъде през 70-те години на XX век кулата е пенсионирана и след период на занемаряване, днес отново е върната към живот, но вече в нова роля като арт пространство.

Лозенец е едно от най-високите места в София - най-високата му точка се извисява на около 610 м при средната надморска височина на София от 550 м. Тази му особеност превърща снабдяването с вода на района в истинско предизвикателство, тъй като не може да се разчита на традиционни гравитационни методи. По тази причина в началото на XX век столична община натоварва немския хирдроинженер Франц Залбах със задачата да проучи възможностите за разширяване на водоснабдяването, включително и да проектира подходящо съоръжение. Проучаването на Залбах се фокусира върху Витоша, тъй като именно тази планина е основният източник на водоснабяване за столицата чак до пускането на рилския водопровод на 13 април 1933 г.

Проектът на водонапорната кула е изготвен през 1903 г., като освен за хидросъоръжение е предвидено постройката да служи и като наблюдателна кула. Като локация е избрана най-високата точка на Лозенец. Предвижда се кулата да се захранва с вода от големия резервоар до Семинарията, който се използва и до днес. Строежът обаче не започва веднага и впоследствие се забавя още повече заради войните, финансовите кризи и нациалните катастрофи през първите десетилетия на XX век. Реализацията на проекта започва едва на 20 септември 1928 г., като кулата е завършена на 20 ноември 1929 г.

Кулата е изграде по френска технология, която се основава на армиран бетон и тухлена зидария. Висока е 27 метра, като водният й резервоар, който е с обем 100 куб. метра, е разположен на 15 метра височина. Кулата е опасана от тераса с красив метален парапет, която особено преди районът да се застрои, е давала прекрасна панорамна гледка към града и планината. Подобно на всяка кула - в центъра й като ос преминава масивна колона, обвита от метална спираловидна стълба. Най-горната част на кулата представлява цилиндрична шапка с гръмоотвод. Тук-там по фасадата се забелязват малки прозорчета, пропускащи дневната светлина навътре.

За характерния, направо приказен, облик на кулата със сигурност допринася дивата лоза, която е покрила цялата й фасада. Растението дива лоза (Parthenocissus) е листопаден увивен храст. През лятото листата са й зелени на цвят, а през есента греят в оранжеви и пурпурни багри, като през юли и август лозата цъфти с малки бели цветове. Плодчетата на дивата лоза са синкаво-черни и узряват в периода септември - октомври. Този интересен увивен храст расте изключително бързо - за една година може да израсте няколко метра, покривайки големи площи от стени и фасади. Дивата лоза има незаслужено лоша репутация. Противно на разпространеното мнение, дивата лоза не разрушава мазилката на фасадата, към която се прикрепва. За разлика от бръшляна, който се прикрепва с коренчета, тя се захваща с ластари ("мустачки") , които отделят лепкаво вещество, което спомага за захващането й.

С развитие на новите технологии за водоснабяване значението на кулата намалява като след 70-те на XX век тя престава да се ползва по предназначение. Следва период, през който постройката е изоставена и занемарена. Това се променя през 2006 г., когато сдружение „ИМЕ” организира първия фестивал за съвременни изкуства в алтернативни пространства Water Tower Art Festival. Фестивалът продължава своето съществуване и до днес, като през 2023 г. се проведе седмото му издание.

Кулата е част от активите на ВиК до 2014 г., когато става общинска публична собственост. През 2017 г. постройката е отдадена под наем за период от 10 години на галерията за съвременно изкуство „Галерия + 359“. В сайта на галерията може да се намери информация за работното й време и за актуални събития и изложби. През 2022 г. емблематичната кула получава статут на единична недвижима културна ценност от Новото време с категория „местно значение“.

Водната кула в Лозенец се намира на пресечката на улиците Галичица и Св. Теодосий Търновски. Точният й адрес е ул. Галичица 13A. С градски транспорт може да се стигне с трамвай 10, като най-близката спирка е спирка Енергопроект на бул. Джеймс Баучер.